Питър Мейл
Ходи ми се в Прованс, ядат ми се вкусни неща със сосове, в
които да топя ароматен хляб, докато преполовявам бутилка вино. Това е резултатът
от прочитането на тази книга, както и че веднага се запасих с още от същия
автор.
Иначе сюжетът не е нищо кой знае какво – двойка англичани
заменят мъгливия Албион с Южна Франция и започва тяхното добродушно
приемане на всичко местно, неорганизирано, бавно и забавно. Наистина тонът на
книгата е изключително добронамерен, въпреки че от разказаното остава усещането, че в Прованс няма човек, който да не пие като смок, да не яде
като разпран и да може да свърши една работа без поне 3-седмично отлагане. Но в
описанията на тази друга реалност е сладостта. Не знам кое ми беше по-любимо за
четене – как се сади лозе с всички съпътстващи крясъци, как се организира
надбягване с кози, които не са наясно с трасето или как протича един
традиционен провансалски обед в малко селско ресторантче.
Книгата е приятна, неангажираща, но много, много сладка.
Чете се бързо и я препоръчвам, ако имате повече време през уикенда и искате да
забравите колко мрачно и дъждовно е навън. И да си помечтаете как точно като автора ще зарежете мъглата и ще се преселите някъде из полите на планината Люберон.