Skip to main content

Posts

Съновник: Опиянение

сънувах, че изпивам бутилка червено вино
събудих се със махмурлук
дано довечера сънувам теб
Recent posts

Идете да видите!

Тези дни съвсем случайно минах през подлеза, свързващ Министерския съвет, президентството и т.нар. партиен дом, т.е. по-голямата сграда на Народното събрание. Винаги съм обичала този подлез заради големите плоски камъни, с които е застлана част от него. И всъщност съм от хората, на които Ларгото след ремонта им допада. Не се интересувам от археология, но е хубаво, когато градът се сдобива с още едно място, което може да се разгледа и включи в градските туристически маршрути. Останалите коментари оставям на експертите, защото не за това става дума тук.
Ако сте обръщали внимание, във връзката между Министерския съвет и подлеза пред НС се намира Клубът на фоторепортера – място с вид на барче, в което да седнеш и изпиеш един чай с голям коняк и да се почувстваш като през 90-те. Или поне така би се почувствал човек там в момента със сигурност заради фотографската изложба, която е била открита на 10 ноември и която може да бъде разгледана до края на месеца. Препоръчвам ви я, впечатляваща е, …

Клубът на почитателите на некролози

Марсело Бирмахер
Съвсем случайно ми попадна в ръцете тази изключително приятна книжка. Умалителното е, защото наистина създава впечатление за тънко четиво, един ден на плажа и готово. При мен така се получи, но не защото е лековата, а защото е безкрайно интересна. Изгълтах я за миг, но любопитството ми започна още със заглавието – „Клубът напочитателите на некролози“. Как човек да не се зачуди какво стои зад това име?
Историята е простичка, но завладяващо написана. Главният герой, млад евреин в Аржентина, случайно попада в компанията на други млади мъже от същата религия. Но, стараейки се да преодолее разделението сефарати-ашкенази, което го оставя извън въпросната компания, се включва в безобидната игра на четене и обсъждане на некролозите в седмичния вестник. Традиционното публикуване на един и същи особен некролог рязко е прекъснато и заменено с нова обява, която води до разкриването на една изумителна семейно-любовна история, нещо като сага, но събрана в няма и 200 страници.
По няка…

Берджи Кристин. Приказки от бунището

Лятифе Текин
Много обичам книги със странни заглавия, които разказват приказка още от корицата. Подобно на „Клубът на почитателите на некролози”, за която ще разкажа някой друг път, и „Берджи Кристин. Приказки от бунището” ме грабна именно заради заглавието си. Освен това на пръв поглед е тънка книжка, а напоследък нямах много време за по-обемни четива. Оказа се, че е над 120 страници (ето това се казва умение да събереш много в малко обем!) и съвсем не толкова вълнуваща, колкото очаквах.
Според задната корица, авторката Лятифе Текин е съвременна турска писателка, сравнявана често по майсторство с Орхан Памук, което си е добър атестат дори и за не дотам големите фенове на Памук като мен. Малко ме усъмни фактът, че книгата е издадена по проект, подкрепен от турска държавна институция. Не ме разбирайте погрешно, обожавам източни автори, арабски писатели, истории, развиващи се колкото се може по-далеч от модерното и стандартното европейско и американско битие. Но съм подозрителна към книг…

Малта по всяко/никое време

Да отида два пъти на едно и също място в чужбина означава само едно – че наистина ми е харесало. Защото няма какво да се лъжем – дори и най-лесното за организиране и евтино на пръв поглед пътуване отнема ресурси от всякакво естество. Поради което се старая да пътувам до различни места и да получавам срещу вложените ресурси нови впечатления. Но Малта си заслужава два, три, че и повече пъти вниманието. Още повече, че през 2018 г. столицата й Валета ще е една от двете Европейски столици на културата и със сигурност там ще се случват много интересни неща.


Но обратно към Малта, каквато я видях през лятото на 2014-а и през есента на 2017-а година. Първото и според мен най-важно уточнение е, че това не е дестинация за хора, очакващи лъскави гледки, лъскави места, лъскави заведения, лъскави магазини, изобщо визия тъп кокетен средиземноморски курорт. Малта носи една вехтост, която се крие дори в новите сгради и която е най-големият й чар. Малко изключение от това правило е Слима (Sliema) – насе…

Beth Hart

Сблъсъкът ми с тази жена беше вчера и беше със силата на среща с бърз влак. Сърцето ми обърна тази Beth Hart. Особено много ми допадат не особено интензивните интродукции в песните й и постепеното увеличаване на емоционалния заряд. Докато не те докара до нещо средно между оргазъм и удавяне в кофа сълзи.
Caught Out in the rain
"I got caught out in the rain
If I die I don’t care, I’m in love"
Baddest blues
"It’s what I choose
Love is the baddest blues"

Животът ми като Тиквичка

Жил Парис
Това е една от най-чудесните книги, които съм чела през тази година. Излезе преди няколко месеца и с ентусиазъм си я понесох към Малта, за което пътуване ще разкажа някой друг път. Но „Животът ми като Тиквичка“ се чете чудесно и в самолета, и на плажа, и в почивките от разходките и завладява с неповторимия чар на книгите, написани от гледната точка на дете. Усещането е подобно на „Момчето с раираната пижама“, но тъй като сюжетът не е чак толкова тежък, книгата не изцежда, а зарежда. А и както става ясно от анотацията на издателя, краят не е никак неприятен.
Но преди края – „Животът ми като Тиквичка“ е написан на прекрасен, детски език и разказва от гледна точка на Икар по прякор Тиквичката как той погрешка застрелва майка си. Всъщност идеята му е да убие небето, защото алкохолозирината му майка постоянно натяква за заминалия си баща, чиято глава е била все в облаците и от небето идват все неприятности. Затова именно то е цел на Икар в престрелката, но вместо това убива майка с…