2014
М. Р. Кери
Не съм добра в дефинирането на
жанрове, но този роман бих го определила като постапокалиптичен зомби трилър. И като го
подхванах, не можах да го оставя, докато не прочетох и последната страница. Даже
на моменти изпитвах желание да прочета последната страница, преди да съм
стигнала до нея, само за да разбера кои от основните герои доживяват финала. Защото
той в нито един момент от повествованието не изглеждаше възможно позитивен.
Началото на романа е поставено в
научно-военна база, функционираща в един свят, в който човечеството постепено
губи позиции срещу гъбична зараза, която превръща хората в доста страховити
зомбита. В цялостния екшън, който дори само при такива обстоятелства не е лишен
от динамика, са намесени банди от скитащи оцелели човечи извън загражденията на
малкото чисти от заразата градове и бази. Но за да е наистина пълна картинката,
в споменатата вече научно-военна
изолирана от външния свят зона на изследване са подложени заразени от
зомби-гъбата деца, които по някаква необяснима причина разсъждават, проявяват
завиден интелект и дори чувства. И особено изследователски обект номер едно,
известен още като Мелани. А когато външните обстоятелства, облечени като всички
постапокалиптични негативни обстоятелства, се намесват, Мелани се оказва извън
стерилната изследователска среда заедно с няколко персонажа, въплъщаващи
разнообразието от страхове, стремежи, надежди и недостатъци на представителна
за постапокалипсиса човешко общество извадка – един груб и безкомпромисен
сержант, един травмиран и уплашен млад редник, една вманиачена изследователка,
търсеща с еднаква страст лично доказване и лек за заразата, и една учителка,
виждаща в момиченцето с всички дарби не само заразен обект.
И се занизват едни препятствия,
приключения, бягства, спасения, падения, от които дори читател с развинтено
въображение не може да си представи изхода, а финалният резултат, последната
страница на книгата е най-непредвидимата и неочаквана развръзка.
Книгата е много динамична,
задъхваща и ако човек я започне и хареса първите 4-5 страници, няма да я остави
още 435. Същевременно с това не е просто елементарен зомби екшън. „Момиченцето
с всички дарби” носи в себе си някои качествата на антиутопичните романи, кара
те да се замислиш за устоите на човешкото общество, за склонността ни да живеем
без да осъзнаваме колко слаби сме всъщност и колко малко й трябва на природата,
за да ни отвее от лицето на земята. Романът е добре написан, не звучи
елементарно, а персонажите са пълнокръвни. Въпреки това не е точно разтоварващо
четиво. Факт е, че след като я завърших, книгата ми докара някои кошмари. Просто
развинтеното въображение помага човек да си представи описаното много цветно, а
цветовете в повечето случаи са твърде кървави.