Ако
ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък
гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии
докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам
във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация.
Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше
като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на
битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните
блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те
популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и
печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“.
Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент,
че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и
да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни,
ограбени, изнасилени, наплашени и като цяло всички ще умрем ако не утре, то
съвсем скоро. Не твърдя, че нищо от това не е вярно. Казвам само, че
моделирането на дневния ред на обществото по-този тъпоумен и ограничен начин ни
гарантира само едно – колкото и време да откараме преди всеобщото умиране,
ще го изживеем в лепкаво и безнадеждно слабоумие. В което добрата новина е ексклузивна
рубрика, а не всекидневен факт, благотворителността и съпричастността са
кампанийни и само под аплодисменти и прожектори, а нормалните взаимоотношения
са неглижирани, тъй като никой не говори за тях в сутрешните, следобедните или вечерните блокове.
Така
между новината пакост и лакомството изборът е минимален, а на финала все сме наплашени от орда обикалящи публичното пространство маскирани на страшилища емоционални, а понякога и интелектуални недоряслаци.
И
за да не реши някой, че това е критика срещу телевизионното време от 6:00 до
9:00 часа, ще напомня, че моделът се репликира от всички, защото така е по-лесно. Трудно
е да продаваш качествен продукт, защото той изисква време, ресурси и най-вече
мозък. А да си тъп е лесно и полезно за всички, особено за самия себе си. Живее
се лесно, инертно, салатата върви с ракия, шамарът е последван от секс за
помирение, щом ме бие, значи ме обича.