Skip to main content

Мъжът от Константинопол

Жозе Родригеш душ Сантуш
Едва след като прочетох романа, разбрах, че авторът всъщност е доста популярен, включително и в България. Също така това, което сметнах за монолитна творба, се оказа част от поредица, чието продължение още не е излязло на български. Като цяло книгата много ми допадна, но покрай нея и един кратък дебат за Рей Бредбъри се замислих колко се е променил вкусът ми за литература през последните 5-6 години. Тогава търсех абстрактни четива, които оставяха и посланията, а понякога и сюжета на въображението, възприятията и цялостното състояние на читателя (подобно на Когато вече няма да има значение). Сега предпочитам увлекателни истории с дълбок психологизъм и добре разгърнати персонажи.

Точно такава книга е Мъжът от Константинопол. В нея е представена историята на утвърдилия се като един от най-богатите мъже на Европа през 19 и 20 век – роденият в Константинопол арменец Калуст Саркисян (измислен персонаж с прототип Калуст Гулбенкян). Израснал в традиционно семейство, той получава безценно познание за ръководенето на успешен семеен бизнес от баща си, търговец на килими. Но образовайки се във Франция и Лондон, той развива усет за печалба и за извличане на полза от всяка ситуация. В книгата тези моменти, когато му се отваря вратичка, са описани като възможности и той ги преследва методично и упорито – от брака си с богатата и много по-добре поставена в арменската общност Нунуфар до печеленето на петролни концесии. Калуст е описан като визионер в бизнеса и инвестициите, който има само една слабост – красотата. Всъщност въпросът, преминаващ като лайтмотив през целия му живот, е именно този – Какво е красотата? Опитвайки се да отговори на него, той колекционира произведения на изкуството, луксозни стоки и имоти, жени. Това разбира вече порасналият му син Крикор, прочитайки първата част от дневните на баща си край смъртното му ложе. Но от последната страница става ясно, че историята ще продължи в нов том.

Историята на Калуст Саркисян ми прозвуча особено близка, може би защото в исторически план контекстът е напълно познат на всеки, израснал по нашите географски ширини – разпадащата се Османска империя, манталитетът на рушветите, сделките под масата, кланетата на друговерци, патриархалните семейни ценности. Но определено не това бяха елементите от разказа, които създаваха усещането за приятен исторически романтизъм. В Мъжът от Константинопол има много пътешествия, описания на велики градове и произведения на изкуството, има дори поезия (основно Бодлер), мода, кулинария. Историята е увлекателна, а личността на Калуст е представена доста добре. Персонажът е многопластов, жив, пълнокръвен и всъщност постъпките му са изключително разнообразни, точно като на истински човек – има успехи, провали, разочарования, радости, низки страсти, висши преживявания. Това, което всъщност липсва, е единствено любовта. И може би това ще е направлението, в което ще се развива следващата част.

Признавам, че само в последните 30-40 страници повествованието ме изгуби, защото ми дойдоха малко в повече описанията на бизнес преговори за добив на петрол. Но това е важна част от сюжета, а и от представянето на главния герой. Дадох висока оценка на книгата (4/5) и ще се радвам да мога да прочета продължението й. 

Най-четеното

Новина или лакомство

Ако ви се струва, че в тази реплика липсват пакостите, лъжете се.
Напоследък гледам сутрешни блокове. Превключвам между трите най-рейтингови телевизии докато си пия кафето, обувам си чорапите или си плескам крем по лицето. И потъвам във все по-дълбоки размисли кому е нужен този формат на поднасяне на информация. Тази сутрин, докато крачех бодро по софийските улици, по които -6 се усещаше като -11, ме осени прозрение – на всички, завихрени в омагьосания кръг на битието на „казал и рекъл“, а не на „изпълнил и постигнал“.
Сутрешните блокове, както и повечето телевизионни формати, не произвеждат новини, те популяризират мнения и коментари. Тях пък ги препечатват всички онлайн и печатни издания (доколкото са останали такива), но отново в рубриката „новини“. Така за новина се приема, че ген. Румен Радев е доказан надпартиен президент, че в следващия парламент ще влязат ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичен фронт и както и да се казваше партията на Марешки, че хората са бедни, тъпи, нещастни, ограбени,…

Книжни разочарования 2016

Не обичам да критикувам книги, особено когато не съм имала големи очаквания към тях. Факт е, че през 2016 г. изчетох няколко особено тъпи кримки, на които обаче и целта им беше да ме разведрят неангажиращо, а не да ме накарат да мисля задълбочено за смисъла на живота, Вселената и всичко останало. Но когато очаквам нещо съществено от четиво, което се окаже по-плоско, разочарованието е факт. Ще спомена личните си Топ 3 в тази категория без намерение да влияя да читателския избор на някого и с ясното съзнание, че критикувам сериозен чужд труд, какъвто аз никога не съм полагала.
Пайнс, Блейк Крауч Всеки човек с кабелна телевизия вероятно е чувал поне името на сериала „Уейуърд Пайнс“. От рекламата останах с впечатлението, че това е супер готин психо трилър в стил Шаямалан, но за малкия екран. И тъй като предпочитам първо да чета книгите, защото въображението ми понякога е по-изкривено и от най-болните мозъци, се захванах с „Пайнс“, по която е и сериалът. Вероятно четивото не е лошо, но ако ч…