Елена
Феранте
Наскоро
прочетох тази тънка книжка и преди да е отшумяла емоцията от нея, бързам да я
споделя. Не защото умирам да споделям емоциите си, но защото предстои
уикенд, през уикенда хората по-често намират време да влязат в книжарниците и
съответно идеята за нова книжка никога не е излишна.
Не
мога да ви кажа нищо повече за Елена Феранте, освен информацията за нейната строга
анонимност, често разисквана онлайн. Но тъй като не бях запозната с нея при
четенето на „Дни на самота“, поне в първата половина на книгата бях впечатлена
от достоверното звучене на обрисуваните емоции. А те са във фокуса на текста,
представящ Олга – майка на две деца, изненадващо изоставена от съпруга си след
дълъг брак заради продължителна любовна афера. В този момент започва разпадът
на главната героиня, както и моето впечатляване от достоверното представяне на
този процес. След загубата на устоите на брака си, Олга започва да губи стабилността
на всичко останало – от взаимоотношенията с хората през всекидневните си
навици до собствения си личен фундамент. Постепенно самата личност се разпада,
смесвайки се по интересен начин с образ от детството на героинята – на изоставена
от съпруга си неаполитанка, която слага край на живота си след дългата агония
на самотата.
Книгата
е силна, добре написана и поне в началото – грабваща. На мен сама емоционалната
агония ми дойде в повече, както и висините или по-скоро дълбочините, до които
достига депресията на героинята. Кулминационната точка я прехвърлих по
диагонал, защото написаното започна да ми звучи налудничаво. Което само показва
колко реалистична е книгата – не сме ли полудявали всички поне веднъж от мъка,
от раздяла или от самота? Финалът ми прозвуча скалъпен, неестествено прост и
лесен. Може би аз никога не съм успявала да изляза от собствените си дни на
самота така, на един дъх, знам ли.
„Дни
на самота“ е изключително емоционално четиво, затова не бих го препоръчала на
хора, наскоро загубили любимите си или просто преживяващи тежка борба с
депресията. За всички останали, склонни да се вдълбават във вертикалната
спирала на духовното страдание, романът е добро попадение.